За медиацията
Медиацията е съвременен метод за доброволно разрешаване на спорове, при който страните се подпомагат от трето, неутрално и безпристрастно лице - медиатор, за постигане на взаимно приемливо споразумение.
Медиацията е способ за разрешаване на спор, който възниква 70-те години на 20 век в САЩ.
Чрез медиацията спорът се разрешава бързо, евтино и ефикасно.
Страните имат свободата сами да определят своите интереси и приоритети, както и да изберат медиатор. Страните сами контролират резултата от процедурата.
Процедурата по медиация е поверителна и медиаторът гарантира тайната на споделеното от страните пред него.
Процедурата се провежда в неформална обстановка и във време, което е съобразено със страните.
Медиацията цели страните да запазят отношенията си.
Медиацията е процедурата, при която няма налагане на чужда воля върху спорещите и няма губеща страна.
Медиаторът е специално обучено лице, което не е адвокат на страните, нито съдия, нито арбитър. Медиаторът няма право да дава правни съвети на страните. Неговата роля е да напъти и подпомогне страните да постигнат взаимно изгодно разрешаване на своя спор. Медиаторът е безпристрастен.
1. търговски спорове – между търговци, по търговски сделки, членствени правоотношения в търговски дружества, отношения между и с банки и финансови институции, финансови спорове, конкуренция;
2. интелектуална собственост и др.;
3. застрахователни спорове – застраховки, определяне размер на обезщетение, изплащане на застрахователни обезщетения и др.
4. спорове по наемни отношения – наемна цена, повреди, изваждане на наемател;
5. строителство – между различните участници в процеса, във всички фази от зараждане на идеята за обекта до неговото окончателно реализиране, съгласуване и пускане в експлоатация, рекламации по строителството и др.;
6. трудови спорове –– изменение, прекратяване на трудови договори, обезщетения, трудови възнаграждения, трудов стаж и др., колективни трудови договори;
7. потребителски спорове, гаранционни срокове, рекламации;
8. непозволено увреждане – имуществени и неимуществени вреди;
9. спорове от публичен интерес – екологични, етнически и др.;
10. граждански спорове – семейни, битови, вещни, облигационни.
Как започва процедурата по медиация:.
Медиацията може да се приложи във всяка фаза на спор. Колкото по-рано – толкова по-добре, но дори и при висящо дело пред съд или арбитраж, тя е възможна.
За да започне процедурата, двете или една от страните трябва да се обърне към медиатор. Медиаторът предприема действия за установяване на контакт с другата страна.
Ако и двете страни се съгласят да разрешат спора си чрез процедура по медиация и посочат конкретния медиатор, процедурата може да продължи.
Сключва се споразумение за провеждане на медиация, което описва начините и условията, по които ще се проведе медиацията. След това се провеждат сесиите по медиация. Те могат да бъдат общи и индивидуални.
Всяка от страните може да ползва услугите на адвокат или друг съветник по време на процедурата.
Страните са свободни да решат как да приключат процедурата. Те не са задължени да постигнат уреждане на спора. Могат да се споразумеят по всички, по някои или по нито един от въпросите, предмет на спора.
Няма изискване за действителност на споразумението, но най-често то се сключва в писмена форма. Писменото споразумение се подписва само от страните по спора. Ако страните поискат, то може да се завери нотариално или ако е налице висящ спор – да го представят на съда за одобрение като съдебна спогодба.